Наредбата за регулиране на цените на електроенергията срещна подкрепа от ЕРП-та и НЕК, но забележки и препоръки също не липсваха

Крайните снабдители подкрепят промените и допълненията в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Но имат и възражения. Сред тях са въвеждането на надбавка за крайния снабдител като процент, модела за определяне на компонентата за краен снабдител, обвързването с инфлационния индекс и нормата на възвръщаемост. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на документа, даващ началото на либерализирания пазар на електроенергия на едро.

„Подкрепяме изменението в ценовия сегмент на регулирания пазар за въвеждане на нов пазарен модел, с който битовите клиенти постепенно да се подготвят за постепенната либерализация на електроенергийния пазар. Удовлетворени сме от включването на затворените разпределителни мрежи и обектите за съхранение на енергия в ценообразуването и в процесите на разплащане между енергийните предприятия и с клиентите.

Независимо от това възразяваме срещу предложенията подход за въвеждане на надбавката за крайният снабдител чрез процент, обвързан с базовата стойност на 1 МВтч електрическа енергия“, заяви Огнян Нечев, ръководител направление „Регулирани дейности“ към Електроххолд Продажби и ЕРМ Запад

По думите му, подходът с надбавка, определена като процент от стойността на закупената енергия е работил при старите условия, когато цената на енергията, купувана от обществения доставчик е била фиксирана за определен ценови период и се е променяла незначително между два такива ценови периода. „С отпадането на фигурата на обществения доставчик, част от неговите дейности и задължения се прехвърлят върху крайния снабдител. Това ще води до допълнителни разходи като борсови такси, персонални разходи, свързани с участие на организиран борсов пазар, разяснителни кампании за клиентите, които следва да се отчетат в промените на наредбата“, заяви той. „Допълнително отбелязваме, че с промяната на методиката за балансиране от 1 януари тази година разходите за балансиране на крайния снабдител не могат да бъдат покрити дори от настоящата фиксирана надценка за дейността на краен снабдител. Още по-малко ще могат да бъдат покривани от предложения модел за определяне на надценка“, допълни Нечев.

Двете представлявани от него дружества възразяват и „срещу използването на инфлацията като параметър при определянето на компонентата, поради необходимостта от възникване на нови присъщи разходи, свързани с новия модел за покупка от крайния снабдител за снабдяване на битови клиенти“. „Не намираме икономическа логика инфлацията да участва като компонент при определянето на компонентата“, заяви той, като представи и част от мотивите в тази посока.

Нечев коментира още, че съществува риск, в случай, че Министерски съвет не определи базова цена своевременно, преди започване на ценовия период, то крайният снабдител  или крайните снабдители да не могат да фактурират законосъобразно услугата „снабдяване с електрическа енергия“. Визирайки начина на отчитане на битовите клиенти, което се извършва преди пълното завършване на месечен период той постави и въпрос за определянето на цената въз основа на съответни пазарни стойности, а съответно и вписването й във фактурите за крайните клиенти.

„За успешното стартиране на новия модел е нужно да се предвиди авансиране на крайните снабдители с достатъчна сума, за да се избегне нарушение в ликвидността на всеки един от тях и да не бъде застрашено надеждното снабдяване с електрическа енергия на крайните битови клиенти. Както и да не се наруши паричния поток в цялата верига“, посочи Нечев.

Пенка Конакчиева от името на EVN България и Електроразпределение Юг също подкрепи като цяло новата Наредба, но и не спести мнението, че някои от предложенията са притеснителни за изпълнение на лицензионните задължения на дружествата. В частност тя се спря на  нормата за изчисляване на капитала, на някои от компонентите и приспадането на данъчните задължения, както и референциите към развити в енергийно отношение държави. „Считаме, че по този начин ще се намали значително нормата на възвръщаемост на капитала, а това ще се отрази на цените за експлоатационните дружества с оглед на националните цели за внедряване на повече ВЕИ. Промяната, която се предлага не е в полза на ползвателите на мрежи“, заяви тя.

По думите на Конакчиева дружествата имат забележки и по моделът за определяне на компонентата за краен снабдител. „Когато се определя тази компонента трябва да се вземат предвид всички разходи, които ще възникнат за крайните снабдители с оглед закупуването на енергия по свободни цени, с оглед обезпеченията, които ще правят, ежедневните плащания“ каза тя. Според нея моделът трябва да се обмисли така, че да се обезпечат крайните снабдители, за да се гарантира крайната услуга към клиентите.

„Не разбираме каква е целта на обвързването на тази компонента с индекса на инфлация“, заяви още представителят на EVN България, поставяйки под въпрос икономическа нецелесъобразност на това предложение.

„И ние имаме коментари по нормата на възвръщаемост“, заяви и Стефан Симеонов пълномощник на Електроразпределение Север и Енерго-Про. „Разбираме мотива на комисията, но все пак считаме, че да се обвързваме с пазари като австрийския и немския е малко смело към момента“,  посочи той.  Представителят на Енерго-Про се присъедини към колегите си по отношение на компонентата, която по думите му ще изисква много повече разходи, отколкото дружествата могат да покриват. „Четирите дружества вече нямат този регионален монопол. Могат да се появят и други крайни снабдители. Всичко е обвързано с много допълнителни разходи. Не разбираме защо трябва да се обвързва с процента на инфлацията“, каза още той.

Търговският директор на НЕК Венцислав Марков отчете, че промените в Наредбата адекватно отразява необходимостта от синхронизиране на Закона за енергетиката с подзаконовите нормативни актове, но също не спести забележките си.  Той отчете отпадането на ролята на НЕК като обществен доставчик, но обърна внимание, че „някои негови задължения остават“. „Имам предвид задължението за изкупуване на енергия от „AES ТЕЦ Марица Изток 1“, което води до необходимостта от създаване на механизъм за компенсиране на по-високата цена спрямо продажната цена на свободен пазар“, каза той. „Както има компенсаторен механизъм към крайните снабдители така да има и компенсаторен механизъм за НЕК като търговец на енергията от „AES ТЕЦ Марица Изток 1“, предложи той с готовност за предлагане на конкретни текстове в писменото становище. „Смятаме че е наложително да има такъв механизъм“, беше категоричен Марков.

Като друг проблем търговският директор на НЕК постави въпроса с тарифния дефицит. „Смятаме, че сега е моментът да се разпише механизъм за компенсиране на този дефицит“, заяви той.

Независимият експерт Георги Самандов излезе с препоръка към КЕВР след приемането на настоящата Наредба да се премине към изменение на Наредба 3 и в частност засегна въпросите с лицензиране на дейностите в енергетиката.

Мария Кръстева от АСЕП от своя страна отправи две забележки. Според нея, целият модел, който се прави за битовите потребители е усложнен и трябва да се следва модела за небитовите потребители, който вече няколко години се практикува.  Моделът за небитовите потребители, ако се приложи към битовите ще създаде едно ниво на конкуренция между крайните снабдители, каза тя като се мотивира с преходния период и необходимостта битовите клиенти да свикнат. Тя също излази надежда за промени в Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката.
Представителят на АСЕП не спести и критиките си по отношение на компонентата за дейността, което по думите й усложнява модела.

Председателят на работната група Пламен Младеновски в отговор на АСЕП за прилагане на модела на небитовите потребители към този за бита заяви, че няма как това да стане, поради ограниченията в Закона за енергетиката и в частност на текста, че цената, която плащат небитовите потребители е определената от Министерски съвет базова цена и надбавка от 1 юли. „Тук не улавяме профила на битовите потребители и затова този модел е неприложим“, каза той.

По отношение на компонентата за дейността, той обясни, че така се е работило и досега на регулиран пазар. „Фиксираният процент, не е фиксиран процент. Това е горна граница до 7%. Регулатора може да определи 3%, както и 4%, 5% в зависимост от бъдещите разходи за балансиране или бъдещите разходи на крайните снабдители, като 7% е пределен таван“. „Вторият таван, който се прилага е инфлацията. Защо? Защото при липса на определена от Министерски съвет базова цена, предвид обстоятелството, че пазарната цена е значително по-висока от регулираната към момента цена, ние сме задължени да има някакво плавно изменение на цените. Така че не може да приложим първия таван и върху пазарната цена. Затова е заложен и този втори таван. Така или иначе компонентата се определя като фиксирана надбавка в лева на МВтч, но при тези две условия, записани в Наредбата“, обясни Младеновски.

По отношение на Наредба 3 той се ангажира, че ще бъде направен преглед.

В коментар на предложението на НЕК за компенсаторен механизъм за цената на електроенергията по договора с „AES ТЕЦ Марица Изток 1“, председателят на работната група каза, че такъв има, правейки отправка към ФСЕС. „Разходите за AES би следвало да се покриват по същия начин, както е към момента чрез компенсация, определяна от комисията. Фонда би трябвало да заплаща на НЕК в ролята им на търговец“ , каза той. В същото време изрази мнение, че ще приветстват, ако НЕК имат текстове, които  да предложат, които ще бъдат обсъдени.

По отношение на тарифния дефицит Младеновски обясни, че „съществува ограничение по Закона за енергетиката и Наредбата не може да надхвърля разрешеното (от Закона)“.

Председателят на работната група изрази съгласие, че компонентата ще предизвика допълнителни разходи, но те по думите му няма да са така големи, а предвидената компенсация урегулира това положение. Освен това не е място в Наредбата за уреждане на такъв казус, а е по-скоро въпрос на разговори с ФСЕС и Народното събрание.

По отношение на разходите за балансиране Младеновски каза, че те зависят от пазарната цена на електрическата енергия. Действително през последния месец след приемане на новата методика наблюдаваме по-високи разходи за пазарните участници. Но защо ? Защото те не се опитват да стоят в баланс, да балансират системата, а уплашени да не изпаднат в ситуация на недостиг стоят на постоянен излишък. Една от причините да се застраши сигурността на електроенергийната система през последните две седмици е не само високото производство на електрическа енергия от ВЕИ, а и прогнозите на крайните снабдители, които се оказват изключително завишени, може би правени на базата на потреблението на техните клиенти през миналата година на същия ден, когато температурата и бели с 15 градуса по-ниска сигурно, което е и причина за застрашаване на електроенергийната система и постигането в някои часове на излишъци от 750 МВт на част. Така че според мен крайните снабдители би следвало да се фокусират върху правилното прогнозиране на техните клиенти, а не да изтъкват подобни причини като аргумент за увеличаване на надбавката“, каза той.

По отношение на изчисляването на нормата на възвръщаемост, Младеновски бе категоричен, че посоченият текст в Наредбата, „така разписан е правилната формула за изчисляването й, с бенчмаркинг всички останали дружества в Европа, където по този начин се определя нормата на възвръщаемост“. Текстът по думите му е същия като преди, но просто е разписан по-коректно.

Председателят на КЕВР Иван Иванов съобщи, че всички дружествата и експерти имат 14 дневен срок за внасяне на писмени становища, които ще бъдат разгледани внимателно. Закритото заседание, след което КЕВР ще се произнесе окончателно е  насрочено за 14 март 2024 г.

Припомняме, че измененията в Наредбата предвиждат в преходния период (до пълната либерализация на пазара през 2026 г. на битовите потребители) крайните снабдители ще са задължени да доставят електроенергия на домакинствата по регулирани цени. КЕВР от своя страна ще определя само компонент от нея. Този компонент ще бъде в размер до 7% от определена от закона за държавния бюджет за съответна година и/или програма, прието от Министерски съвет базова стойност на електрическата енергия за 1МВтч, която битов клиент следва да заплаща за съответен регулаторен период.

Компонентът трябва да включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител“, също така разходи за балансиране и се определя като обща стойност, без да се посочва конкретният размер на елементите, които я формират.

Ако в бюджета не бъде записана базова цена на тока, то компонентът се формира в размер на до 7% върху прогнозната пазарна цена. Тя се определя от КЕВР за всеки пазарен период на базата на анализ на фючърсните и/или форуърдните сделки за този период на националната и регионалните борси, както и на относимите към българския пазар фючърсни сделки на европейска борса