Енергетика, Екология, Икономика
Информационен портал

Миналата година беше лоша за германските инвестиции в България. Защо, според Вас, толкова много големи компании решиха да напуснат страната?


- Част от причините, разбира се, са извън страната. Оттеглянето на Е.ОН, например, се дължеше както на слабите резултати на компанията в България, така и на незадоволителното й представяне в много други страни. Но има и съвсем конкретни вътрешни причини. Положението в сектора на възобновяемите енергийни източници, където аз работя, е много лошо. Причината е, че откакто влезе в сила новият закон на практика е невъзможно да се финансират нови проекти. Пазарът в момента е много неблагоприятен. Това, което наблюдаваме сред членовете на нашата асоциация, и особено сред германските компании, е че много от тях напускат България, защото условията в Гемания стават все по-добри докато тук са все по-лоши. След като Германия взе решение да се откаже от ядрената енергия, страната се фокусира още повече върху развитието на алтернативни източници на енергия. Ето защо повечето мениджъри на ВЕИ компании си казват "Германия подкрепя възобновяемата енергия и помага на сектора да расте, защо да се мъча в България, където правителството всячески се опитва да ни пречи?"


В общи линии смятам, че сегашното правителство се справя ужасно с привличането на инвестиции в зелена енергия, отчасти заради приемането на рестриктивен закон, но и защото през повечето време излъчва противоречиви сигнали, чудейки се дали трябва да развива този или онзи сектор. Така се създава ненужен риск и несигурност сред инвеститорите в тази страна. Изглежда управляващите не разбират, че ако техните колебания бъдат отразени във вестниците, които след това отиват на бюрата на мениджърите, това ще ги закара да си зададат въпроса "Искам ли да инвестирам в България, искам ли да продължа да инвестирам в България или искам да напусна" всеки път, когато тези разногласия се случват.


Смятате ли, че изминалата година бе по-лоша от предходната?


- През 2009 и 2010 г. в страната бяха инсталирани между 150 и 200 мегавата нови вятърни мощности. Официалните данни от първата половина на 2011 г. показват, че са добавени едва 15 мегавата нови мощности - незначителна част от това, което се случи през предишните две години. Така че за ВЕИ сектора 2011 г. беше най-лошата досега. Когато сегашното правителство дойде на власт имаше голяма еуфория и надежди, че нещата ще тръгнат към по-добро. Те рухнаха през миналата година, която мина под знака на непрекъснати боричкания, колебания и ненужни промени.


Преди няколко месеца заявихте, че повечето компании в сектора на вятърната енергия са замразили проектите си и са в процес на изчакване. Продължава ли тази тенденция и в момента?


- Миналата година, след като бе приет новият закон, повечето инвеститори с нормално отношение към риска, забавиха своите проекти или напълно ги спряха. Все повече от тях обмислят стратегии как да напуснат пазара с възможно най-малко загуби. Чудят се как да продадат бизнеса си тук, защото по нищо не личи, че в краткосрочен план нещо може да се промени.


А има ли компании, които загубиха търпение и си тръгнаха завинаги?


- Разбира се, че има и такива. Някои компании напуснаха България и отидоха в страни, където ВЕИ секторът процъфтява. Да не забравяме, че има и много пропуснати инвестиции в страната. Спадът на инсталираните мощности през 2011 спрямо 2009 и 2010 се равнява на 160 млн. евро преки инвестиции, които не влязоха в България и 100 работни места, които не бяха създадени. Това са невидими загуби за българската икономика, но са напълно реални.


Как стои България в сравнение със съседните страни?


- Единствената съседна страна, която е в по-тежко състояние от България в момента е Гърция заради ефекта на финансовата криза върху страната. Всяка година Ernst&Young публикуват индекс на държавите, класирайки ги по атрактивност за инвестиции във ВЕИ. Заради промените в политиката България пада от 33-то място през 2010 г. на 34-то място през 2011 г. А благодарение на новия закон от 2011 г., който подпомага ВЕИ източниците, Румъния се покачва в класацията от 16-то място през 2010 г. до 13-то място през 2011 г.


Според тази класация България е една от най-лошите страни за инвестиции въм ВЕИ не само в региона, но и в Европа. Това не е хубаво, защото вятърната индустрия може да създаде много работни места на сравнително ниска цена.


България трябва да стане "по-умна" в привличането на инвестиции, да се научи да внушава сигурност на инвеститорите и да създаде по-благоприятна законова среда. Вместо това премиерът Бойко Борисов непрекъснато си противоречи по важни политически теми, често сменя мнението си по стратегически за страната въпроси като например това дали трябва да има втора ядрена централа или не. Когато става дума за инвестиция от няколко милиарда в страна от 7 милиона души не можеш да си променяш мнението за една нощ!


Правителството обаче твърди, че ограниченията в закона са необходими, за да се предотврати балон при "зелената" енергетика...


-Много се говори за надуването на такъв балон, за това колко хиляди мегавата предстои да бъдат добавени и т.н. Вярно е, че планираните мощности са много повече от необходимите, но също така е вярно, че много малка част от тези проекти се реализират в действителност.


Правителството твърди, че има планирани проекти за 4000 мегавата, но пропуска да каже, че през 2011 г. са добавени едва 15 мегавата! Много хора имат идеи за инвестиции във ВЕИ, но реализираните проекти са съвсем малко. Другият проблем е, че правителството продължава да се позовава на тези данни, но не ги изнася публично. Поискахме от ДКЕВР да ни покажат списъка с проектите, а те ни отговориха, че не разполагат с такъв. В същото време енергийният министър и депутатите не спират да се арументират със статистики за планираните екомощности.



Как тогава ще коментирате думите на зам.-министъра на енергетиката Делян Добрев, че са подписани договори за 6400 мегавата мощности във ВЕИ, което се равнява на три ядрени централи?


Нека погледнем числата. Според правителството има сключени окончателни договори за над 1000 мегавата и предварителни договори за над 3000 мегавата. Може да са повече, може и да са по-малко, но тези данни трябва да ги има в докладите на ЕСО или НЕК. Само че те не са публични, така че няма как да се потвърди тази информация. Всеки път когато енергийният министър или някой друг член на правителството се изказва по темата, тези числа се променят. През декември в комисията по регионално развитие зам.-енергийният министър Делян Добрев и зам.-председателят на комисията Валентин Николов споменаха числа, които са съвсем различни от сегашните и нямат нищо общо с изнесените през април, май и по-късно през есента. Щеше да е хубаво ако разполагахме с обективните данни, за да може да разберем каква е реалната ситуация и какво трябва да се направи.